Финалисти

Първо място

Мария Радева, 19 г., гр. Горна Оряховица

"Казвам се Мария Радева и съм ученичка в 12 клас на СУ "Георги Измирлиев", гр. Горна Оряховица.

Проявявам  интерес към литературата и личното творчеството от доста дълго време. През годините съм взимала участие в няколко конкурса.

Спечелих първо място в училищния конкурс с есе на тема "Моето училище и моята мечта".
Участвам в  олимпиадите по български език и литература от 5 клас насам, като през изминалата година достигнах до второ място в областния кръг /по точки/. Определям участието си в олимпиадите по БЕЛ като успешна проверка на знанията и уменията ми по предмета. Участвах с авторски творби  и в националните конкурс "Възкресение Христово" и "Вазовата България"."

"Един ден от онова време"

Беше един обикновен ден от онова време- на робство и войни, когато се срещнаха двамата велики творци- Христо Ботев и Любен Каравелов, та като подхванаха един разговор…

Първо поодумаха локдауна - как не могат да се видят, да пийнат, как по цял ден Ботев заедно с Венета я хапнат, я гледат някой романтичен филм в Нетфликс. От дума на дума стигнаха и до публицистиката – всеки сподели как и къде се изявява. Ботев качвал във Фейсбук и Инстаграм новите си творби, които били обсипвани с лайкове и коментари, докато Каравелов нямал същия успех със статиите си, но с помощта на своя приятел и споделянето на публикации, надеждата му за повече популярност се завръщала. Обърнаха някоя друга дума и за Левски, който наскоро качил в канала си в Ю тюб влог: "Как да се преобразим в турски паша". И като споменаха Дякона, той се зададе зад ъгъла на една стара къща и възмутен от обстановката ги поздрави леко навъсено и веднага подхвана темата за локдауна. Сподели на своите събратя, че с тези мерки и забрани не може да организира комитетите и да събира хора, та започнал да използва Тиймс, където обаче никой не искал да си пуска нито камерата, нито микрофона. Докато обсъждат неволите си, Ботев получи обаждане по месинджър от Венета, която го викаше да гледат "Хубава жена", и разговорът на тримата велики в нашата история приключи.

Левски отиде да купи брашно и ориз преди да е дошъл часът на зеления коридор за възрастни, а Каравелов се прибра, за да публикува нова статия във Фейсбук. Ботев бодро закрачи към Венета, а в главата му напираше нов стих : "Тъй върви светът......"
 

Второ място

Татяна Хаджииванова, 16 г., гр. София

"Казвам се Татяна Хаджииванова, на 16 години от гр.София. Уча в НПМГ "Акад.Любомир Чакалов". 

Обичам да разказвам истории от както се помня. Когато все още не можех да пиша, молех родителите си да ги записват вместо мен. Пораствайки достатъчно, станах част от литературно студио "Светулки" към НДД. Участвала съм в различни литературни конкурси сред които са конкурсът за детско творчество на БНР - "Искри", "Be a buddy, not a bully", "Моите детски мечти", "Моето семейство", "Природата - наш дом" и други, в които разказите ми са отличени с дипломи и награди.

Напуснах литературното студио, но продължавам да пиша и писането винаги ще остане важна част от живота ми."

"Маски"

На масата седеше клоунът. Свеждайки насълзените си очи, с  иронична усмивка отдели една от картите си и я хвърли на масата, сякаш не го интересуваше. Слаба, но сигурна карта - нямаше да изгуби.
До него седеше лудият, чийто висок и насилен смях разцепи въздуха и понеже мразеше всичко и всички, сам си нанасяше жестоки удари, от което картите му се разпиляха.
Е, в лудия винаги се падаха слаби карти.
Следваше детето, даващо си вид, че никога не е играло, с което си печелеше една отстъпена, макар и незаслужена победа.
На масата беше и жрицата. Знаеше, че трябва да измами, но в нейния бранш, това не бе проблем.
А в ъгъла, с вързани ръце, сам, оковал се така, седеше истинският човек, наблюдаващ играта на всичките си маски; копнеещ да играе, но уплашен да го стори.
И така, карнавалът продължава. 

Трето място

Славея Семова, 18 г., с. Първомайци

"Казвам се Славея Стефанова Семова. Родена съм в град Горна Оряховица. Ученичка съм в 12 клас.

От дете се занимавам с литературно творчество – първото си стихотворение написах, когато бях на седем години. Огромна роля в развитието ми като личност и автор има моето семейство, по – специално моята майка, която също твори в литературната сфера.

Притежавам призови места и награди от различни конкурси: Литературен конкурс "Пурпурно перо", 2019 г. – II място; Национален конкурс по народно приложно творчество "От Коледа до Васильовден", 2019 г. – III място; Национален ученически конкурс "Млад писател", 2019 г. – III място; Общински конкурс "Моето коледно чудо", 2019 г. – I място; Национален конкурс "Моите детски мечти", 2020 г. – I място; Национален литературен конкурс "Неразказани истории на един ловец на приключения", 2020 г. – II награда; Областен ученически конкурс за есе "Европа, в която искам да живея", 2020 г. – I място; Национален конкурс по народно приложно творчество "От Коледа до Васильовден", 2020 г. – III място. Също така и поощрителни награди. Членувам в литературен клуб към читалище "Напредък", село Първомайци. Продължавам да пиша за конкурси и за свое удоволствие."

"СТАРАТА ПЕЙКА"

Свидната къщурка продължава да стои там като символ на селския живот, като паметник на вечността – със счупените керемиди, със стичащата се отвсякъде вода, със скърцащата, почерняла портичка, със старата дървена пейка отпред, която пази толкова спомени и толкова сладки истории, разказани на нея.

Ето ги баба и дядо, както винаги седнали на старата пейка, обсъждайки света и малкото останали добри хора наоколо: баба носи забрадка и онези толкова ценни за нея обувки, подарени от мен, лицето й е покрито с бръчки, усмивката е все така широка, когато ме вижда, очите й все още греят, просто пламъчето е станало по-мътно от сълзите; дядо е с познатите панталони на кръпки, все още пуши тежки цигари и ме посреща с онзи любим мой поглед - благ и замечтан, а смехът му е все така сърдечен, когато ме вижда. …
Влизаме в къщата и пред мен се открива приятна, топла, битова обстановка – малка, дървена масичка с три столчета, вероятно направени от дядо, камина с дръвца, които радостно пукат и искрят, рамки със снимки от детството ми – запазени от праха и  грижливо закрепени до борови клончета, свещички и икони. Носи се ухание на прясно изпечен хляб и гозби, сготвени с любов и майчински трепет.
След сладка раздумка дядо ме дръпва за ръката и ме води в неговата работилница, където открай време прави чудеса само от парче дърво. На една от етажерките забелязвам количката, с която играех по цял ден като дете - измайсторена от дърво, боядисана прилежно и подарена от него с много обич; дядо поиска да я задържи за спомен от мен, но аз знам, че не се нуждае от нея, а от онова специално чувство, което го обзема, когато я гледа…
На изпроводяк баба ме прегръща и ми подава пари с трепереща ръка, но аз не ги приемам, а им обещавам, че ще ги навестявам често, без значение колко далече е градът и дали имам работа. Те дълго ми махат, доволни от моето завръщане и нетърпеливи за скорошното ми посещение. Всеки се прибира в дома си, те - в своята пълна с живот, схлупена къщурка, аз - в моя пуст апартамент…
Чувствам се благодарен за безценния детски спомен за малкото момче от преди години, което тичаше край къщата, надбягвайки се  с вятъра и обичаше да седи на старата пейка с хората, които караха времето да спре...